"Правилното" възпитание

Свикнали сме да ни налагат правила за възпитание на децата, а всъщност успешна формула не съществува. Всяко дете има индивидуални нужди и специфики на характера, с които родителите са длъжни да се съобразят. Това, че съседското дете било проходило на 9 месеца, а нашето гардже още лази, няма никакво значение. Това не означава, че по-късно проходилото дете няма да надбягва след време по-рано проходилото.
Същото се отнася и до въпросите на храненето, кърменето, проговарянето, талантите, четене, писане, рисуване и т.н.
Децата ни дават изобилие от знаци и сигнали, за това кое е най-правилно, безболезнено и здравословно за самите тях. Тук идва сериозният въпрос: твърде заети ли сме да забележим тези сигнали?

Родителите трябва да изразяват тяхната безусловна любов към децата и да им оказват постоянната подкрепа, от която те се нуждаят, за да станат уверени в себе си и щастливи.
Също така е важно родителите да поставят разумни очаквания за децата си и да им обяснят с прости думи какви са те.

Някои от основните грешки, които допускат родителите при възпитанието на децата си:

НА ПЪРВО МЯСТО: ДА НЕ РАЗДВОЯВАМЕ ДЕТЕТО. Тоест да не сме в ролята на доброто и лошото ченге в къщи! Ако единият родител, в момента не е съгласен с методите, начините, действията за наказание или поощрение на детето, той не бива да изказва гласно пред малчугана мнението си. Това задължително се прави при отсъствието му. Тогава родителите могат да изразят аргументите си, да спорят, да разискват и да достигнат до консенсус, до разумното, компромисно решение. Спорът пред детето го раздвоява, обърква и обезпокоява. За него, мама и тати, са най-важните, значими хора на света по равно и то не може да намери баланс кой е прав във възникналият спор, много често кулминирал до скандал! По този начин у детето можем да изградим, за цял живот, комплекса за вина, вярвайки, че заради него мама и татко са се карали, защото то е лошо, необичано, нежелано, заради него те са се разделили в последствие!

НА ВТОРО МЯСТО: „ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ ОБИЧАМ”; „Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”. Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец. По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.

НА ТРЕТО МЯСТО: БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. “Прави, каквото искаш, все ми е едно”. Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва. Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.

НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО: ПРЕКАЛЕНА СТРОГОСТ ДО ДЕСПОТИЗЪМ.
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”. Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”.