Нашият патрон

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин и др.

Ботев е енергичен защитник на Парижката комуна през пролетта на 1871 година, въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат. Според Велико Попов по това време той пише манифеста „Символ-верую на българската комуна“, но този документ е известен само от препис на самия Попов и съвременни изследователи като Илия Тодоров оспорват авторството на Ботев.

Произведения

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Стихотворения

Оригинално заглавие	Година на публикуване
„Майце си“	1867
„Към брата си“	1868
„На прощаване“	1868
„Елегия“	1870
„Делба“	1870
„До моето първо либе“	1871
„Хайдути“ (Баща и син)	1871
„Пристанала“	1871
„Борба“	1871
„Странник“	1872
„Гергьовден“	1873
„Патриот“	1873
„Хаджи Димитър“	1873
„В механата“	1873
„Моята молитва“	1873
„Зададе се облак темен“	1873
„Ней“	1875
„Обесването на Васил Левски“	1876
Сатирични стихотворения
„Защо не съм...?“	1873
„Послание“ (На св. Търновски)	1873