"Правилното" възпитание

Ако родителите изразяват емоции и чувства, техните деца ще разберат, че може да правят същото. Най-страшното е, когато родителите загубят емоционална връзка с децата си, затова когато вашето дете поиска да говори или да зададе въпрос, поощрете го. Ако го игнорирате и винаги сте прекалено зает, то ще се разочарова и ще престане да споделя мислите и чувствата си.

Ако семейството има проблем, който засяга детето, включете го в разговора. Опитайте се да намерите заедно решение, като същевременно разисквате възможните последствия. Дете, с което се общува открито, ще стане много уверено и ще научи правилата на добрата комуникация.

Детето е наше отражение.

Децата са особено наблюдателни към тези, които обичат. Те виждат в тях образеца, към който трябва да се стремят, правят им впечатление техните жестове, движения, навици и непринудено и бързо им подражават. Известно е, че за всяко дете това, което правят мама и татко, е най-добро. В това се крие и най-голямата мощ на възпитателните въздействия на родителите.

Скъпи родители, не отнемайте свободата на детето си!
Оставете го само да опознае света и с хубавите и с лошите му изненади. Нима чара на живота не се крие именно в неизвестното? Така то ще порасне по-самостоятелно, ще се изгради като по-устойчив характер. Тази независимост, която то придобие в по-ранна възраст ще му бъде от голяма полза в един по-късен етап, когато младия човек започне да гради бъдещето си. Не потискайте развитието му, като го ограничавате от нещата, които вие смятате за вредни. Онази любима, но вече доста клиширане реплика: „Послушай ни, ние по този път сме минали вече!“, има едничката цел да предпази детето от грешките на по- възрастните, но пък нима не е актуално и твърдението че „човек се учи от собствените си грешки“? Така че позволете му само да се опари! Може да е болезнено за него за момента, но със сигурност ще има своите позитиви за в бъдеще. Всяко дете е любопитно към нови непознати неща. При всички положения една забрана от ваша страна само още повече ще засили интереса му. Ако възпитанието, което сте му дали го е превърнало в млад отговорен човек, то грешките, които ще допусне няма да са признак на слабост или малодушие, а нещо съвсем естествено, което по-скоро ще допринесе за по нататъшното му осъзнаване.

“Основната цел на възпитателя е да запази смелостта на всички деца, а ако някое вече я е загубило: да му я върне.” Алфред Адлер

Източник на статията: Фондация "Ръка за помощ"