"Правилното" възпитание

НА ДВАНАДЕСЕТО МЯСТО: СТРОГОСТ И ЛЮБОВ. „Един от най-важните уроци при възпитанието е, че всяко дете трябва да изпита едновременно всички форми на любов”. То се нуждае едновременно от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Детето трябва да почувства нашата любов и строгост заедно. Тези неща не се изключват взаимно. Да бъдеш строг не означава да си по-малко привързан. Нежността ти не намалява строгостта, нито увеличава снизходителността. Липсата на строгост и ограничения насърчават снизходителността, но любовта и привързаността не го правят.

НА ТРИНАДЕСЕТО МЯСТО: НИКОГА ТЕЛЕСНИ НАКАЗАНИЯ. „Категорично не поддържам телесното наказание (пляскане, удряне, извиване на ухото, шамаросване и т.н) като възпитателна мярка при децата”. Ако един родител прибягва до такива действия, по този начин той се разтоварва от напрежението си и признава своята слабост над ситуацията. Особено трудно и неконтролируемо, дори, се проявява в атмосфера на изнервеност, безсъние или ако има една или две баби-защитнички, които ти казват, "Абе, какво му правите на това дете?”.

Спомнете си детството, та нали поведението, страховете, комплексите ни се зараждат именно в детството. Затова, за да оправите отношенията си с децата, е необходимо да подредите нещата вътре в себе си. Ще си заслужава да се научите да сте самостоятелни и независими от мнението на околните.

Често срещаният аргумент “мен така са ме възпитавали” не е уместен! Естествено възрастният човек е склонен да повтаря това, което му е заложено в детството. Това се отнася и до маниерите на поведение, и до стила на общуване. Хубаво би било, ако като дете родителите му са го възпитавали, осланяйки се на обичта, стремежа да го разберат, отчитали са индивидуалните му особености. Но, за съжаление, често вече порасналите деца “предават” на своите деца тревожност, авторитарност, физически наказания, неумение и нежелание да слушат. Но ние сме възрастни хора, способни да се ориентираме във впечатленията от детството си, да простим на родителите си допуснатите грешки и да не ги повтаряме с децата си!

Вместо отрицателни използвайте положителни изрази с децата си!

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате.

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието ни от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си. Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Кажете им какво искате от тях, а не какво не искате!

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има няколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.