ОУ "Христо Ботев"

Забързаното ежедневие изсмуква и последните ни сили. Многото отговорности - работата, домакинските задължения и семейните проблеми ни изтощават напълно. Нямаме време нито за забавления, нито да прочетем някоя хубава книга, нито да обърнем нужното внимание на най-близките си хора. От това най-потърпевши са децата. Да отгледаш и възпиташ дете е сериозна и отговорна задача.  

Начинът, по който общуваме с детето играе важна роля за изграждането на неговата личност. Можем ли обаче да общуваме с детето си и знаем ли как да намерим най-правилния път към него?

Още Аристотел е казал: „Навиците, придобити в детството не просто имат значение, те са в основата на всичко."

Да бъдеш родител е 24-часова работа.

За съжаление, това е и работа, за която хората получават най-малко обучение. Знанието за това как да отглеждаме дете идва обикновено от нашето обкръжение и среда и от начина, по който самите ние сме били отгледани.

Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всеки родител съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат.

Развитието на детето и благополучието му пряко зависят от родителите му, от характерите им, отношението им към детето, личностните им особености.

Всички се стремим да бъдем добри родители, но постигаме това по различен начин. Всеки родител “оформя” детето си според себе си, “крои” го според амбициите и светоусещането си. В отношенията си с детето родителят неслучайно компенсира много свои преживявания (тревожност, страх от самотата, скрити комплекси и т.н.). Много често родителите неосъзнато проектират (пренасят) проблемите си върху детето. Обвиняват детето за собствените си неуспехи, за това, което е присъщо на тях самите, т.е. виждат недостатъците на детето, но не осъзнават, че то ги е “научило” именно от тях, възрастните. Например, майката казва, че дъщеря й е неспокойна, необщителна, често е в конфликт с връстниците си, а в действителност самата майка общува със стеснен кръг хора, придирчива е към близките си, рязка с мъжа си.

От това какво възпитание ще дадем на децата си, силно зависи тяхното бъдеще. Не говоря за възпитание само в значението на култура – култура на хранене, движение, а в смисъл на общуване, комуникация и лично самочувствие (без да подценявам другия вид култура).

Децата никога не правят нещо, без да има причина!

От пеленаче до тийнейджър – за всяко действие/бездействие си има причина. Наша задача е да я открием.   Ако бебето/детето плаче, то вероятно е гладно/боли го нещо/неудобно му е/недоволно е. Не плаче, защото му е кеф да ни тормози – това е сигурно.

Ако детето се тръшка – то иска внимание поради някаква причина. Каква е тя? Ако помислим, ще я открием. Често пъти, причината се крие някъде далеч назад – в случка от миналата седмица или дори миналия месец. Малките деца нямат усещане за време. Трябва много добре да наблюдаваме децата си и много добре да ги познаваме, иначе може и никога да не открием причината. Ако не я открием – не можем да я отстраним. Ако не отстраним причината, нямаме друг избор, освен да премахнем симптома – рева, мрънкането… – по единствения възможен начин – авторитарно, с нещо от рода на „Млъкни и марш в ъгъла”.